В изложбата бих искала да споделя с аудиторията от близки, колеги, приятели и познати, ценители на изкуството, своят път в акварела.
Преди две години не предполагах, че житейският ми път ще ме доведе до Център "Орфей" и още по-малко, че това ще е мястото, избрано за моята първа самостоятелна изложба.
Аз съм икономист по образование и към момента хлебар по професия. Преди около 10 години превърнах хобито си в професия. Вместо да следвам утъпкания път на кариерната стълбичка в сферата на маркетинга, най-изненадващо след близо 15 години упорита работа и след много залитания и лутания се осмелих да встъпя встрани и да се забъркам дълбоко в правенето на хляб с квас.
Хората, които ме познават, знаят, че спокойствието и монотонността са само привидно на повърхността. Около мен винаги кипи живот, винаги нещо се случва, винаги съм на прага на нещо ново. Повечето ми познати смятат, че съм човек, който никога не скучае и в същото време много добре владее баланса в живота - време за работа и лично време. Но малцина знаят, че всъщност не ми достига време за всичко, което ме вълнува. Последните години от живота ми изглеждат като една непрекъсната въртележка от търсене, изследване на нови възможности и споделяне на радостта от живота със съмишленици.
Преди около две години правенето на хляб започна да се превръща в рутина и въпреки удоволствието от процеса, въпреки срещите с многото хора и ученици, усещах потребността от нови знания. Мислех си, че е време за изучаване на нов език, за далечно пътуване или нещо друго, нямах идея, в какво ще се материализира следващото ми търсене и някъде в този момент дойде възможността да рисувам с акварел под ръководството на утвърден български художник-акварелист и в компанията на абсолютно начинаещи ентусиасти.
Всичко започна на шега, продължи с няколко съвместни изложби, множество уроци, различни творчески класове на български и чуждестранни преподаватели и за себе си установих, че освен с хляба мога да релаксирам не по-малко добре и с рисуването.
Акварелът се смята за една от най-трудните техники в рисуването, но аз като един практичен човек я избрах, защото ми се виждаше най-компактна от към материали, от към необходимост от пространство за рисуването и т.н.
През деня правех хляб, нещо което обожавам, а вечерите рисувах - понякога с приятели, често в компанията на семейството.
В тази изложба ще представя картини от различни етапи на творческия си път. Тук ще видите, както и "цветният" ми период, в който рисувах основно цветя, така и много пейзажи.
Това което ме вдъхновява е природата. Изключително ме привлича светлината в пейзажите, пъстротата и ярките наситени цветове на уханните градини и поля, блясъкът на морската вода, раждането на деня във всеки изгрев. Обичам да рисувам сред природата и винаги по време на пътувания, излети в планината, на брега на любимия ми Дунав, нося със себе си малък комплект от четки и бои.
Рисуването се оказа още една огромна възможност за творческа изява, за релаксиране, за активно медитиране, за изследване на неограничения потенциал, който носим в себе си. Стига да искаме, стига да не си поставяме граници и рамки, да имаме високи очаквания към себе си - можем да живеем простичко и да се наслаждаваме на радостта на новия ден с усмивката на малко дете, което няма страх от провал, а само любопитство за това, което ни очаква след затворената врата.
С тази изложба искам да споделя с вас, че ограниченията са само в главата ни, но не и в сърцето. Ако обичате да правите нещо със сърцето си и душата си, не се отказвайте. Бъдете себе си, бъдете автентични и привличайте себеподобни, преживявайте заедно красотата и щастието.
В заключение ще използвам мисълта на Жан Пол Рихтер
- "Изкуството не е хлябът, а виното на живота" и бих искала да ви поканя да опитаме, както от хляба така и от виното.