Календар на събитията

"Хридая Намаскар" или "Сърдечния поздрав" е същината на Шупадам Йога. Практиката е многопластова и иновативна, която е организирана по формата и структурата на сърцето и кръвоносната система с нейните три кръга - коронарен, пулмонарен и системен. Така едновременно с "един замах" се изучават и усвояват анатомия и физиология, наред с разбирането и прилагането на етични, морални и духовни ценности. Ом, Тантра, Ин-Ян и Петте Елемента проявяват същността си и намират своето място в тялото ни. Всъщност те винаги са били там от самото ни зачатие и сега само ги разкриваме. С чистота, постоянство и дисциплина границата между външното и вътрешното се стопява и ние ставаме едно с Всемира и Повелите на Времето. Сърцето е входа, същевременно и Дворец на Познанието, Сакрална Клетка и Извор на Битието.
Основната цел на Шупадам Йога е да опознаем себе си, да разгърнем пълния си потенциал и изпълним мисията си на този свят.
Като допълнителни ползи се явяват подобрено здраве; оптимизиране и контрол на мисли и чувства; подобряване на тегло и хранене; подобрено дишане и метаболизъм; нормализиране на кръвното налягане и оптимална работа на кръвоносната система и сърцето; постигане на баланс на физическо, енергийно, умствено и интелектуално ниво и потапяне в блаженството с тенденция за перманентно състояние в Нирвана.

С богат над 30 годишен стаж в сферата на алтернативните и холистични терапии, Пламен Карагъозов синтезира и прилага натрупаните познания от тези области в основаването на Шупадам Йога. Това става, когато живее в Индия ( в периода от 2007 до 2015 с прекъсвания) и следва духовното си развитие. Там получава името Парамананд в ашрама Анандпури на Бабаджи и означава Върховно (парам) Блаженство (ананда). Води обучение по Шупадам в САЩ, където живее 21 години. От 8 години е „възвращенец” в България с желание да сподели богатия си опит.
​ Учител по „Body-Mind Centering”, практикуващ Класически масаж, Лимфен дренаж, “Cranio-Sacral Therapy”, “Watsu” и Рефлексология. Възпитаник на Национална Спортна Академия „Васил Левски” със специалност „Учител по физическо възпитание” и „Треньор по ветроходство” и следдипломна квалификация от факултета по Кинезитерапия. И не на последно място е следвал обучение по Класическа Индийска Архитектура в Индия и САЩ.
​Всички тези, на пръв поглед еклектични опитности, са фундамента на неговите прозрения и познания по отношение на човешкото движение, здраве и себеусъвършенстване.
Ела и виж!

Преди около две години правенето на хляб започна да се превръща в рутина и въпреки удоволствието от процеса, въпреки срещите с многото хора и ученици, усещах потребността от нови знания. Мислех си, че е време за изучаване на нов език, за далечно пътуване или нещо друго, нямах идея, в какво ще се материализира следващото ми търсене и някъде в този момент дойде възможността да рисувам с акварел под ръководството на утвърден български художник-акварелист и в компанията на абсолютно начинаещи ентусиасти.
Всичко започна на шега, продължи с няколко съвместни изложби, множество уроци, различни творчески класове на български и чуждестранни преподаватели и за себе си установих, че освен с хляба мога да релаксирам не по-малко добре и с рисуването.
Акварелът се смята за една от най-трудните техники в рисуването, но аз като един практичен човек я избрах, защото ми се виждаше най-компактна от към материали, от към необходимост от пространство за рисуването и т.н.
През деня правех хляб, нещо което обожавам, а вечерите рисувах - понякога с приятели, често в компанията на семейството.
В тази изложба ще представя картини от различни етапи на творческия си път. Тук ще видите, както и "цветният" ми период, в който рисувах основно цветя, така и много пейзажи.
Това което ме вдъхновява е природата. Изключително ме привлича светлината в пейзажите, пъстротата и ярките наситени цветове на уханните градини и поля, блясъкът на морската вода, раждането на деня във всеки изгрев. Обичам да рисувам сред природата и винаги по време на пътувания, излети в планината, на брега на любимия ми Дунав, нося със себе си малък комплект от четки и бои.
Рисуването се оказа още една огромна възможност за творческа изява, за релаксиране, за активно медитиране, за изследване на неограничения потенциал, който носим в себе си. Стига да искаме, стига да не си поставяме граници и рамки, да имаме високи очаквания към себе си - можем да живеем простичко и да се наслаждаваме на радостта на новия ден с усмивката на малко дете, което няма страх от провал, а само любопитство за това, което ни очаква след затворената врата.
С тази изложба искам да споделя с вас, че ограниченията са само в главата ни, но не и в сърцето. Ако обичате да правите нещо със сърцето си и душата си, не се отказвайте. Бъдете себе си, бъдете автентични и привличайте себеподобни, преживявайте заедно красотата и щастието.

В заключение ще използвам мисълта на Жан Пол Рихтер
- "Изкуството не е хлябът, а виното на живота" и бих искала да ви поканя да опитаме, както от хляба така и от виното.